Български национален отбор по футбол

Предистория – Футболът в България

Предисторията на националния отбор започва с момента, в който в края на XIX век играта футбол е представена на обществеността във възродената българска държава. Това се случва през 1894 г. от група швейцарци, водени от Жорж дьо Режибюс.

През следващите 15 години играта постепенно набира популярности така се стига до 1909 г., когато се сформира първият български футболен клуб – “Савата“, който четири години по-късно се преименува на ФК ’13.

През следващите години започват да изникват редица нови клубове, някои от които съществуват и в днешни дни – в периода между 1912 и 1914 г. са учредени Ботев, Славия и Левски.

Спортът се радва на разцвет и в началото на 20-те години на ХХ век вече има десетки клубове в страната, но няма как да има национален отбор и организирани шампионати без наличието на официална федерация, която да администрира тези звена. Тази липса се запълва през 1923 г. на събрание във Военния клуб в столицата. На него присъстват представители на всички дружества в различните градове и чрез тяхно решение се учреждава Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ).

С наличието на федерация, България вече може да бъде приета като член на ФИФА, което се случва през 1924 г., а това на свой ред дава възможност за изиграването на първия мач в историята на националния отбор по футбол на България.

Началото – Първи мачове и първи победи

Първият мач на държавния ни тим е срещу Австрия във Виена през 1924 г., когато националите ни се събират за дълго пътуване. Целта е френската столица Париж, където предстоят VIII-те Олимпийски игри. Година по-рано се създава Българския олимпийски комитет, който решава, че за предстоящите игри ще участваме с футболен тим. Отбооът е сформиран набързо, а поради фактът, че нямаме опит от международни срещи, на път за френската столица уговаряме среща с много силния тим по онова време на Австрия. Срещата се състои булвално броени дни преди решителната Олимпийска квалификация с Ирландия в Париж. Българският национален отбор дори няма селекционер в онези дни и като такъв за конкретната среща става местният специалист Леополд Нитч, тогава наставник на Рапид Виена. Тимът ни губи очаквано и катастрофално с 0:6, а стартовият в състав са: вратар Петър Иванов, пред него полеви играчи Александър Христов, Симеон Янков, Гено Матеев, капитанът от Варна Боян Бянов, Димитър Манолов – „Боянската мечка“, Димитър Мутафчиев – „Мърцо“, Никола Мутафчиев -„Колишчето“, Цветан Генев – „Цеко“, Константин Мазников и Кирил Йовович.

Но в самата Олимпийска квалификация, въпреки очакванията, че националите ни ще претърпят ново голямо поражение те губят само с 0:1 от Ирландия с гол 15 минути преди края на срещата. Мачът се играе на 28 май 1924 г., на „Стад дьо Коломб“ в Париж. Тимът ни отново е воден от наставника на Рапид Виена – Леополд Нитч. Повечето от играчите в онези дни са от София, от отборите на Левски и Славия, а единственото попълнение от друг град е Боян Бянов от Тича, Варна.

Първият гол за националният тим отбелязва Никола Мутафчиев – „Колишчето“, който пада следващата година при загубата от Турция с 1:2 в Истамбул. Първата победа пък е след цели пет години чакане, на 12 октомври 1930 г., срещу Румъния на стадион „Славия“ в София с 5:3. Два гола в този мач отбелязва Никола Стайков – „Толето“, а с по един се отличават Велчо Стоянов, Асен Пешев – „Капуй“ и Васил Василев.

През същата година – 1930 г., българският национален отбор е в готовност за участие на първото Световно първенство, но поради лошите метеорологични условия не успява да стигне навреме до Уругвай и след това трябва да чака повече от 30 години за първия си шанс да попадне на най-големия международен форум. Бразилия, Югославия и Боливия щяха да бъдат нашите съперници на историческия спортен форум, ако бяхме успяли да вземем участие.

Само след две години следва едно от най-големите постижения в историята на българския футбол. На третия турнир за Балканската купа през 1932 г. в югославската столица Белград, националният ни отбор печели всички свои мачове срещу останалите три отбора, първо над Румъния с 2:0, следва най-важната победа срещу домакините с 3:2. Купата е спечелена в третия мач, който е спечелен срещу Гърция с 2:0.

Българските национали са посрещнати като герои от над 100 000 свои привърженици на софийската Централна гара. Купата е представена от капитана Асен Пешев „Капуй“ и селекционера Павел Грозданов. Това е първият сериозен триумф на българския футбол. За да бъде успехът пълен, в края на годината националите ни печелят и срещу друг балкански тим в приятелски мач – над Турция, като гост с 3:2.

Петият турнир от надпреварата за Блакнаската купа, през 1935 г., се провежда в София и нашите национали отново се представят на ниво, спечелвайки трофея след две победи над Гърция и Румъния и равенство с Югославия.

Българският национален отбор постига първата си победа над световен колос през 1948 г., когато побеждава финалистът от последното Световно първенство Унгария с Ференц Пушкаш в отбора с 1:0 с попадение на Димитър Миланов.

Втората половина на ХХ век – Дебют на Световни и Европейски първенства

След злощастното стечение на обстоятелствата, което лишава българският национален отбор от участие на СП 1930, през следващите 30 години “Трикольорите“ не успяват да се класират за Световно или Европейско, след като на няколко пъти не ни достига много малко в квалификациите.

България се допира за първи път до голям форум на Световното първенство през 1962 г. и след това не излиза от световния елит и в следващите три Мондиала, но в нито един от случаите не успява да премине груповата фаза.

Историческият първи гол на Световно първенство отбелязва Георги Аспарухов в мач срещу Унгария, но за съжаление това се случва при резултат 5:0 за противника. “Лъвовете“ не дочакват първата си победа на най-големия световен форум на нито едно от четирите Световни първенства между 1962 и 1974 г.

Междувременно обаче успяваме да спечелим сребърен медал на Олимпийските игри в Мексико през 1968 г., а през 1973 и 1976 г. добавяме във витрината още две титли от Балкански първенства.

Следва кратък период на суша, но през 1986 г. за пети път намираме място на Световно първенство. Мондиалът в Мексико е мястото на нов монументален момент за българския футбол, след като Иван Вуцов и неговите избраници успяват за първи път да класират България за мачовете на директна елиминация, въпреки че попадат в една от най-тежките групи с Италия, Аржентина и Южна Корея. Любопитен факт е, че достигаме това постижение без нито една победа – с две равенства и една загуба ставаме третият най-добър трети отбор в групите и според регламента на турнира това означава място на осминафиналите. Там обаче ни чакат домакините от Мексико, които търсят отмъщение за загубата на Олимпийските игри през 1968 г. След здрава битка и равностойна игра, в крайна сметка Мексико излиза победител с 2:0.

Златното поколение

Стигаме и до най-сублимният момент в историята на българския футбол – САЩ ’94. Приказката започва на 17 ноември 1993 г. на “Парк де Пренс“, където Емил Костадинов смълчава трибуните с гол в последните секунди на последната квалификация, с който ни класира на Световното първенство в САЩ.

Селекционерът Димитър Пенев разполага с най-силното поколение във футболната история на страната. С лидери като Борислав Михайлов, Трифон Иванов, Йордан Лечков, Красимир Балъков, Емил Костадинов и, разбира се, Христо Стоичков, потенциалът пред българския отбор е огромен.

Въпреки това, стартът на терените в САЩ не е никак впечатляващ и в началото по всичко изглежда, че още един път ще напуснем голямото първенство в групите. Първият мач срещу Нигерия свършва със загуба с 3:1. Във втория правим убедителна победа с 4:0 над Гърция, но в последния кръг ни чака топ фаворитът Аржентина. В този мач България изненадващо побеждава с 2:0 и доказва на света, че сме отбор, който не трябва да бъде изваждан от сметките за медалите.

България се класира за 1/8-финалите като втори отбор в групата и жребият ги среща с добре познат съперник – Мексико. Резултатът 1:1 в редовното време и липсата на голове в продълженията означава, че всичко ще се реши след дузпи. Борислав Михайлов чупи рекорд на Световни първенства като спасява първите три дузпи подред и това означава, че България ще влезе в спор за медалите със световния шампион Германия.

Двубоят с “Бундестима“ започва с доминация на “Трикольорите“ и две греди, но вместо да поведем в резултата се оказваме изоставащи. Два велики гола обаче – брилянтно изпълнение на Христо Стоичков от пряк свободен удар и “летящ“ удар с глава на Йордан Лечков – ни носят пълен обрат и място сред най-добрите четири отбора в света.

Полуфиналите ни срещат с Италия. Христо Стоичков вкарва шестия си гол на турнира през първото полувреме, а през втората част съдията пропуска да даде дузпа за очевидна игра с ръка на италиански защитник. Това се оказва фатално за мечтите ни за световна титла, но въпреки това играчите от “Златното поколение“ се посрещат като шампиони при пристигането си в София.

Христо Стоичков получава Златната обувка като голмайстор на турнира, а Красимир Балъков е избран в “Дрийм тийма“ на Световното първенство, заедно със Стоичков.

“Златното поколение“ достига до следващите два големи форума – ЕП ’96 и СП ’98, но не успява да остави запомняща се диря на тях.

Мондиалът във Франция от 1998 г. е и последното Световно първенство с българско участие до момента, като оттогава досега националният ни отбор може да се отчете единствено с участието в груповата фаза на Европейското първенство през 2004 г.